
Сдружение „Алцхаймер – България“
Сдружение „Алцхаймер – България“
Ирина Илиева е основател на Сдружение „Алцхаймер – България“. Захваща се да служи на обществото с тази мисия преди цели 20 години. Днес ще говорим с двама психолога от нейния екип, Мария Маринова и Валентина Йорданова. Те ще ни разкажат за себе си и работата им с Приятели по Памет – работната група, която е сформирана за хора с ранна деменция.
Може да прочетете интервюто ни с Ирина и нейната работа със Сдружението „Алцхаймер – България“ тук.
Моля да ни разкажете на кратко за себе си като специалист и как избрахте това призвание в живота?
Приятели по Памет
Мария: Здравейте! Казвам се Мария Маринова, психолог съм и семеен консултант. Избрах професията си още в гимназията, когато все повече се вълнувах от различието между хората и исках да разбера повече за тях. Образованието и специализацията засилиха интересите ми към човешкото общуване, поведение и емоции. За мен професията е привилегия и се стремя да създам безопасна и подкрепяща среда, в която клиентите открито да общуват и да работят върху предизвикателствата си.
Валентина: Казвам се Валентина Йорданова и имам дългогодишен опит в сферата на социалните услуги. Като фамилен психотерапевт работя със семейства, двойки и индивиди. За мен в основата на общуването стоят човешките взаимоотношения и това беше мотивът да се насоча към фамилната терапия. Професията на психотерапевта е изключително хуманна, целебна, помагаща на хората да преоткрият себе си и да са в мир и хармония с останалите хора.
Приятели по Памет
Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато Ирина се свърза с вас и ви предложи да се включите в работата с Групата за ранна деменция?

Мария: Изключително съм благодарна на Ирина и колегата Валентина за предоставената възможност. Към онзи момент нямах опит с болни от деменция и първото нещо, което си помислих беше „искам да подкрепя тази важна дейност“. Прочетох доста литература, търсих информация, но това, което истински ми показа пътя са самите клиенти.
Валентина: Когато Ирина се свърза с мен, без да се замисля приех предложението да работя с хора в група за ранна деменция. Бях запозната с дейността на Сдружение Алцхаймер България от колега, който вече работи с близките на болните от Алцхаймер. Въпреки че имам опит с различни социални групи, воденето на група за ранна деменция, за мен бе изключително предизвикателство, което приех с желание и отговорност към нейните участници.
Приятели по Памет
Кои са най-предизвикателните моменти за вас в това начинание?
Приятели по Памет
Мария: С напредването на деменцията клиентите изпитват затруднения при изразяването и разбирането на другите. Много е важно добре да съобразим дейностите и темите, така че да са подходящи за цялата динамика на групата.
Валентина: Предизвикателните моменти в моята работа бих могла да ги степенувам в следния порядък. Първото е при работа ми с участниците в групата свързано със загуба на способностите и самочувствието; второто е в посока развиване на механизми за справяне със самотата и нейното намаляване и не на последно място макар и по-мащабно и отвъд моето пряка ангажираност е изграждане на общност и приобщаването към нея.
Приятели по Памет
Пред какви трудности са изправени участниците в Групата?
Приятели по Памет
Мария: Според мен най-голямата трудност е да говорим за „предишния“ им начин на живот. Тъгата по миналите години, в които са били силни, независими и справящи се. Към днешна дата те се справят сами, но страха, че скоро могат да имат нужда от помощта на техните близки в ежедневието си е голям.
Валентина: Да се противопоставят на отчаянието и да си вдъхват кураж, тъй като депресията и тревожността са едни от основните характеристики на болестта. Срещите на групата ги зареждат и им помагат да се чувстват подкрепени, знаят че не са сами и има с кого да поговорят. Групата се развива и като група за взаимопомощ, където в защитена среда участниците могат да говорят свободно за своите страхове и тревоги.
Приятели по Памет
Как преминава една работна среща?
Приятели по Памет
Мария: С много смях! Изключително съм впечатлена от силния и борбен дух на всеки от членовете на групата. Идват и показват пред себе си, че могат – могат да говорят за трудностите, могат да творят, могат да са физически активни, могат и са запазили искрата си.
Валентина: Всяка наша среща има структура и константни елементи, които са с цел запазване на уменията на участниците, обхващащи различни аспекти на познавателните процеси и включващи когнитивни функции като внимание, памет, концентрация, мислене и др. Срещите ни са много зареждащи съпроводени с много смях и пълноценно общуване и споделяне, носещи добро настроение и смисъл.
Приятели по Памет
Коя е любимата част на участниците в сесиите?
Приятели по Памет
Мария: Смятам, че началото на всяка среща я очакват с трепет. Щастливи са да видят останалите членове на групата, тъй като вече имат добре изградена връзка помежду си и усещане за близост.
Валентина: Бих казала, че самите срещи са им любими и ги очакват с нетърпение всяка седмица. В тях споделят за своите преживявания, търсят подкрепа и оказват такава. Усещат се много близки помежду си, изградиха приятелства благодарение на групата и си общуват извън нея.
Приятели по Памет
Какво бихте посъветвали техните роднини?
Приятели по Памет
Мария: Родителите ви могат и се справят!
Валентина: Да са търпеливи и подкрепящи към своите близки. Тяхното заболяване е изключително коварно и в неговата прогресия им отнема преживяванията, спомените, идентичността. Съхраненото достойнство помага на болните в ранна фаза на деменция да се чувстват пълноценни и да продължават да се справят с ежедневните си дейности и случващите им се предизвикателства.
Приятели по Памет
Как бихте продължили изречението: „Помните ли …………….?“
Приятели по Памет
Мария: …… любимата си детска песен
Валентина: ……… кога последно се смяхте през сълзи?“






