автор: Ивана Лазарова

“Диабетът е хронично заболяване, което изисква постоянно внимание и грижи. Отправната точка при управлението на диабета обикновено е свързана с физическите аспекти на заболяването – контрол на кръвната захар, хранене и физическа активност. Въпреки това, често пренебрегваме емоционалната страна на диабета, макар че тя играе ключова роля в общия процес на лечението”

Започвайки да пиша тази статия, си мисля за всички научни изследвания, които бих могла да цитирам, да пиша за това как науката разглежда връзката между диабета и психиката. Вътрешният ми глас обаче нашепва, че би било в пъти по-полезно да разкажа своята собствена история през призмата на емоциите и начина, по който афектират лечението на диабета, а също и за начина, по който диабетът ме кара да се чувствам.

Живея с това състояние от деветгодишна. Не обичам да го наричам заболяване, не защото го отричам, а поради факта, че го приемам точно като такова – състояние, което изисква грижи и постоянен контрол, но също така НЕ ограбва живота от щастливи емоции, споделени мигове с любими хора, интересни преживявания и постижения във всяка сфера на живота. Пиша това и веднага се сещам за Боян Петров, който продължава да бъде пример за всички нас, не говоря само за диабетиците. Позволявам си да разкажа и за моите две отличаващи се спортни постижения – пътят Камино де Сантяго, който изминах през 2018г. с инсулин в раницата, както и състезанието Витоша 100, което успешно финиширах. 

Вдъхновител за тези преживявания бе именно Боян Петров, който нито за миг не се предаде и нито веднъж не чух да се оправдава с това, че е диабетик. Пред себе си съм обещала да не спирам да се движа, да се грижа за здравето си, да продължавам да се развивам като човек и професионалист в сферата, която съм си избрала, а тя е именно психология. 

В Западния свят често разделяме тялото от ума, от духа на човека. Източните култури, както и различни школи в психотерапията разглеждат човека като едно цяло – ум, душа и тяло. Привърженик съм на втората теория, а и неслучайно казваме „Здрав дух в здраво тяло“. Избрах да се занимавам с психология именно защото с всеки следващ ден откривам нови знания, които ме обогатяват и ми помагат в работата. Пътят към себепознание не е лесен, но си го дължим, дължим си приемане, топла прегръдка на всички травми, на всички дефектности, които всъщност ни правят уникални и неповторими. Да, трудно е да приемем, че дадени изпитания са ни се случили,  но вместо да гледаме прекалено дълго в мрака, добре е да си припомним, че ние сме светлината. 

Спомням си една особена интересна за мен лекция, в която научих за Салвадор Минучин – семеен терапевт, роден и израснал в Аржентина и за неговата иновативна работа в семейната терапия. Минучин разглежда различните отношения в семейството и прави своя разработка, изследвайки деца с диабет тип 1. Това, което установява, е че когато конфликтът в семейството не излиза на повърхността, той влиза в кръвта на детето. Лично за мен това бе едно логично обяснение на състоянието диабет тип 1. Често избягваме конфликта, но забравяме, че мълчанието единствено влошава нещата. Тук не говоря за това да се караме за щяло и нещяло, а да се научим да бъдем асертивни именно в отношенията с най-близките, да знаем къде са нашите граници и да можем да заявим със спокойна сила и топла категоричност какви са нашите желания, с какво не сме съгласни и какво бихме искали. Това съчетание се използва често в Неорайхианската аналитична психотерапия – аз се запознах с него чрез книгите на Дора Прангаджийска „Не за всичко са виновни родителите ни“ и „Благодаря ти, мамо“, които горещо препоръчвам на всеки читател. Има много различни теории за взаимовръзката между емоциите и физическото ни тяло, които не бих могла да обединя в една единствена статия, но се надявам да дам храна за размисъл и желание за по-задълбочено себепознание на всеки един от нас. Едно обяснение, което намирам за валидно повече за диабет тип 2 е теорията на Лиз Бурбо, че диабетът може да се тълкува като липса на сладост в живота. Друг автор, който пише за връзката между тяло и болест е Габор Мате, чийто филм „Мъдростта на травмата“ бих нарекла лечебен за всеки. 

Връзката на диабета с емоциите е двупосочна. Колкото емоциите (положителни и негативни) влияят над контрола на кръвната захар, толкова и високите или ниските нива на кръвна захар влияят над емоциите. Често ми се случва да изпадна в мрачно настроение, когато нивата на кръвна захар са високи. 

То е точно това, изпадане без спасително въженце… сякаш губиш контрола над себе си и не успяваш да се задържиш. По същия начин силните емоции повлияват нивата на кръвната захар. Случвало ми се е, особено като тийнейджър, да отида на концерт, на който танцувам с часове и след това въпреки танците, захарта да е скочила в небесата. Това не означава, че не трябва да ходим по концерти и да спрем да се забавляваме, но когато ни предстоят силни емоции, да имаме едно наум, да мерим нивата на кръвна захар по-често, да внимаваме с какво се храним. 

Ще дам и един положителен пример. Когато бях в Щатите, въпреки че се стараех да спазвам стриктна диета, движех се много, бях качила няколко килограма и се опасявах как това ще се отрази на стойностите на гликирания хемоглобин (изследване, което показва какъв е бил контролът над нивата на кръвна захар в последните 3 до 6 месеца). А когато се прибрах и измерих стойностите му, те бяха повече от перфектни за диабетик. И ето как положителните преживявания се бяха отразили положително и на стойностите на изследването. 

Диабетът е хронично заболяване, което изисква постоянно внимание и грижи. Отправната точка при управлението на диабета обикновено е свързана с физическите аспекти на заболяването – контрол на кръвната захар, хранене и физическа активност. Въпреки това, често пренебрегваме емоционалната страна на диабета, макар че тя играе ключова роля в общия процес на лечението. 

Но как бихме могли да се справяме по-добре с емоционалния аспект?

Ще дам няколко съвета, които са били в полза за мен, но бих казала, че са общовалидни за всеки човек:

• Релаксация и техники за дишане – медитации за лечение на вътрешното ни дете или просто фокус върху дишането на фона на приятна музика
• Прогресивна мускулна релаксация – напрягаме мускулите за 7 до 10 секунди, след което се отпускаме за 20 до 30 секунди; повтаряме няколко пъти до намаляване нивата на тревожност, можем да си повтаряме и колко приятно е чувството на отпускане и да наблюдаваме как се чувстваме
• Състрадателно писмо до себе си за моментите, в които се укоряваме, че нищо не е наред и че може и много по-добре – сядаме на тихо и спокойно място, притихваме в себе си и се опитваме да пишем така, сякаш пишем до най-добрия си приятел, към когото, сигурна съм, никога не бихме имали толкова сурови и високи изисквания за справяне 
• Посещение при психолог – психологическата подкрепа е от ключово значение за справянето с емоционалните аспекти на заболяването диабет тип 1 или тип 2
• Разговор с добър приятел – понякога това е единствената терапия, от която имаме нужда и е важно да потърсим подкрепа вместо да се изолираме 

Диабетът не се ограничава само до физически симптоми и лечение. Емоционалният аспект играе ключова роля в качеството на живот на хората с диабет. Осъзнаването на този факт и предоставянето на подходяща психологическа подкрепа са от съществено значение за успешното управление на заболяването. Съчетаването на физическите и психологическите стратегии може да подобри не само контрола на кръвната захар, но и общото благополучие, помагайки за един пълноценен и здравословен живот.

Повече информация за автора Ивана Лазарова може да намерите на нейния сайт

Или в профила и в Instagram: @ivannahelp.u

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван – не е необходима дори регистрация. Просто попълнете формуляра по-долу и pellentesque dignissim condimentum lacinia. Integer at faucibus ex, sed luctus nisi. Vestibulum eros nisi, tincidunt vitae interdum sit amet, elementum eget tellus.